Мартениците
Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима.
Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" и най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.
Мартеницата се изработва, като се увиват в едно бял и червен конец - символи на женското и мъжкото начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда. Мартениците се свалят чак когато се види първият щъркел или лястовица и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.
В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.
Легенда за мартеницата
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели, побягнали
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
Църквата и мартениците
Отношението на Църквата към обичая за закичване с мартеници, който има езически корени, е изразено в публикацията “Да носим ли мартеници” от презвитер Стефан М. Стефанов, публикувана в интернет страницата “Православието”:
Да носим ли мартеници?
Презвитер Стефан М. Стефанов
Преди няколко дни видях в храма, че иконата на Божията майка беше закичена с мартеница – спонтанен порив на някоя благочестива християнка. Цяла седмица преди Първи март; за да бъде първа. Да изпревари всички! Какво ли очаква да й се случи сега? И от кого очаква чудото: от Света Богородица или от Баба Марта?
Как ние, християните, да гледаме на мартениците? Да носим ли мартеници или да се борим против този гибелен езически обичай? Какво са мартениците, че нашият народ влага в тази традиция толкова усърдие, смисъл и надежда?
Наближи ли март, улици и площади се изпълват с шарени сергии с мартеници. Пред всяка от тях са скупчени хора – млади и стари, жени и мъже, които избират най-хубавата мартеница за най-скъпия човек.
Не само улиците и площадите, но и Интернет е пълен с виртуални мартеници. Украсени с най-различни фигурки (и послания) – като се почне от зодиакалните знаци и се стигне до Бойко Борисов. В много от образците самата мартеница е по-малко важна от фигурката. Къде не са се настанили чалгата и кичът, та да искаме да ги няма по мартениците?
Друг ще каже, че по-опасно от кича е суеверието, което се насажда чрез мартениците. Обичаят за закичване с мартеница идва от езически времена, тъй че няма как да не съдържа езичество. Но в християнството са се интегрирали още много езически вярвания: лазаруването, карнавалите, кукерските игри, нестинарството и пр., и Църквата ги е приела в една или друга степен. Едва ли мартениците носят най-гибелното суеверие
Какво толкова, ще рече друг – конци! Нали е за здраве! Като подариш с обич мартеница на любим човек, нима това не е християнско по дух? Нима не е християнско да зарадваш едно дете: “Баба Марта бързала, мартеничка вързала...”? Как ще грейне лицето на едно сираче, като го закичиш с мартеница! Толкова ли много радости има то, та да го лишаваме и от тази? Като подаряваш мартеница, ти не подаряваш конци. Даряваш любов и радост!
Нима Църквата е против съхраняването на народната традиция? А не е ли още по-хубаво, ако се потрудиш сам да изработиш мартеницата, която ще подариш? Ръкоделието винаги е било на почит сред християните – дори св. апостол Павел е имал занаят да прави шатри (Деян. 18:3). Познавам добри християни от моята енория, които през цялата година, цялото семейство в къщи изработват мартеници и благодарение на това преживяват през тези трудни години.
Мартениците са българска традиция от векове. (Срещат се още само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.) И да има езически корен, той вече е забравен. Неслучайно няма достоверно и правдоподобно обяснение (има само легенди) за произхода на този обичай. При това, той вече така се е вкоренил, че е илюзия да си въобразяваме, че Църквата може да се пребори за неговото изкореняване. Но явно е необходимо да (пре)осмислим позицията си и отношението си. Това е необходимо, за да не се стига до подобни глупости, макар и направени с чисто сърце - да се окичва Божията майка с мартеници.
В Разградско има обичай рано при изгрев слънце домакинята да мята червен плат върху едно от плодните дръвчета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни продукти, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената - здраве и сила.
Символиката на цвета (особено червеното и бялото) е силно застъпена в Църквата, в църковното богослужение и в бита на християните. Защо боядисваме яйцата на Великден? Нима не можем да празнуваме Христовото Възкресение без червени яйца? Но от друга страна пречат ли нещо червените яйца? Те създават допълнителна празнична радост. Е, разбира се, ако празникът не се сведе само до тях. Още от древност християните, които са приемали свето Кръщение на Пасха, са се обличали в бяла одежда, която са носили цяла седмица. И до днес ние я наричаме “Светла седмица”.
Ако влагаме в символиката на мартеницата нашия християнски дух, тя няма да бъде езически символ. Стига да не вярваме на суеверия от рода на: “зеблото е за богатство, царевицата води до разбирателство, боб и грах носят щастие, оризът е за мир и приятелство, а житото – плодородие”. Ако вярваме и живеем като християни, ако се приобщаваме редовно към Христа, като приемаме Светите Тайни, мартеницата няма да ни направи езичници. Ако се уповаваме на Бога, а не на муски и конци, молитвите ни ще бъдат чути. Да не смесваме едното с другото. Да не закичваме Света Богородица с мартеница. Да направим Баба Марта християнка, а не да се оставим тя да направи нас езичници.
Нашият проблем не е в мартеницата. Нашият проблем е в нас.
